ПХБ се класифицират главно на: едностранни платки, двустранни платки и многослойни платки.
1. Едностранни-дъски
На най-основната печатна платка електронните компоненти са концентрирани от едната страна, докато проводящите следи са концентрирани от другата. Тъй като следите се появяват само от едната страна, този тип PCB се нарича едностранна-плочка. Едностранните-платки имат много строги ограничения в дизайна на веригата, главно че следите не могат да пресичат пътеки и трябва да следват свои собствени маршрути. Следователно само ранните вериги са използвали този тип платки и рядко се срещат сега.
2. Дву-странни дъски
Тези печатни платки имат следи от двете страни. Въпреки това, за да използвате следи от двете страни, трябва да има подходящи връзки между двете страни. Тези мостове между веригите се наричат междинни отвори. Vias са малки дупки на печатната платка, запълнени или покрити с метал, които се свързват със следи от двете страни. Тъй като дву-странните платки имат два пъти по-голяма площ от едно-странните платки и тъй като следите могат да се преплитат, те са по-подходящи за по-сложни вериги от едно-странните платки.
3. Много-слойни дъски
За да увеличат наличната площ за окабеляване, много{0}}слойните платки използват повече едно- или дву-странни платки за окабеляване. Много-слойните плоскости използват няколко двустранни-плочи, с изолационен слой между всяка плоскост, преди да ги залепят заедно. Броят на слоевете представлява броя на независимите слоеве на окабеляване; обикновено броят на слоевете е четен и включва двата най-външни слоя. Повечето дънни платки имат 4-слойна структура, но тъй като слоевете в PCB са здраво свързани, действителният брой обикновено не е лесен за разпознаване. Въпреки това, ако наблюдавате дънната платка внимателно, може да успеете да кажете, но шансовете са малки. Следователно общият метод за разграничаване на броя на слоевете в печатна платка е чрез гледане на нейната дебелина и също чрез усещане на нейното тегло.
